|
|
В търсене на източника.
|
|
Попаднах на този ефект на http://www.rognerud.com/physics/ и ми отне известно време да поразширя оснвните си познания в електромагнетизма което се оказа доста трудно за мен и още много бели петна останаха, но ми помогнаха да разбера че, не съм бил прав мислейки че опъновите напрежения са вероятната причина за "атигравитация" като в същото време получения по-рано резултат е верен и може да се приложи и за описването и на този ефект (рис.1). | |
pic.1 |
A - площ на плочата d - разстояние между плочите md - маса на диелектрика mp - маса на плочите V - напрежение между плочите e - диелектрична константа на диелектрика F - сила между плочите на кондензатора r - относителна плътност на диелектрика |
pic.2 |
Преразглеждайки за пореден път двете картини осъзнах че
вероятно причината е в еднаквата деформация която би се получила в двата
случая. Закон на Хук или образно разпъвайки едно тяло в направление x
то би намалило размера си в направление
y , и аналогично смачквайки го в
направление y
то ще увеличи размера си в направление
x (рис.2). На същия web прочетох и още една забележителна статия “Free Fall of Elementary Particles” от Nils Rognerud. |
В следствие на това започнаха да се оформят следните две картини ( базирани на елементарните ми познания по структората на атома към момента ). Първата ако приемем планетарния модел на атома (pic.3). Ме навежда на мисълта че, намаляването на гравитацията е в следвие от деформирането на орбитата на електрона , екцентрицитета й , и преразпределението на скоростта му на различните участъци от орбитата под въздеиствието на елктричното поле. Което пък от своя страна би довело и до нова картина на дивергентното електромагнитно поле около атома и различен диполен момент в различните направления.
pic.3 Ако това е така то естествено е да предположим че гравитационното поле се създава от подобна и противоположна на тази картина. В деиствителност условия за нея не липсват. Както ни е известно в дълбочина налягането P нараства, в следствие на това може да очакваме известно намаляване радиуса на орбитата на електрона и увеличаване на скоростта му. Също така има и прираст на налягането DP върху размера на атома което ще доведе до допълнително деформиране на орбитата и преразпределяне на скоростта на електрона (допълнително ускоряване в долната половина), по-нататък може да очакваме че ядрото (протона) в търсене на ново равновесно положение ще се премести нагоре (pic.4 ляво). Поради еднаквите гранични условия в точките A,B,C,D за всички елементи подобна субстанцуя би проявила своиства подобни на Айнщайн_Бозе кондензат.
pic.4 Е това е за сега, вече съм почти 100% убеден че действието на тези две дивергетни магнити полета (от движението на електрона и протона) както и изменението на диполния момет в различните направленив са причина за силата която асоциираме с гарвитацията. Почти, поради факта че не винаги верните решения водят до правилни заключения (както си доказах сам) и крехтие си познания в кавантовата механика и следнитя извод които произтича директно от изложената картина. Ако поради някакви причини се разруши двойката протон-електрон то полето (гравитацията) вече няма да съчествува, което в по глобален мащаб означава че не вичката маса във вселената ще създава гравитация тъй като такива условия условия съществуват на всички звзди и по-големи планети и което може да доведе до съществена грешка в изчисляването на масата на космическите обекти :( ? Въпреки това тази картина подсилва съмнението ми че гравитацията е по-скоро продукт на взаимодействието между частиците, а не тяхно вродено своиство (функция на масата). Все още много неясноти остават, ще опитам за в близко бъдеще да поизуча квантовата механика и да проверя доколко съм прав към момента. Не бих се изненадал ако решението вече там същесвува под някаква форма тъй като вътрешните напрежения и обемната плътност са проблеми които занимават познанието от доста време. |
|
With all regards to Q. S. ShainAille |
|
Powered by Huppla Pasa Tisc - Shipwrights Collective |